Защо Маркус Зьодер няма да бъде следващият канцлер на Германия

От месеци в Германия се обсъжда наследникът на канцлера Ангела Меркел и в нейната коалиция кандидатурите са основно две - на непопулярния и дори донякъде посредствен кандидат Армин Лашет и харизматичния човек от народа - Маркус Зьодер, пише в коментар европейското издание Politico.

Не бързайте обаче да си правите заключения - изборът на лидера на най-мощната европейска икономика не е конкурс за красота и не трябва да се влияе единствено от резултатите от проучването на общественото мнение.

Армин Лашет е премиер на Северен Рейн-Вестфалия - най-голямата германска провинция по брой население. През януари той пое лидерството на Христиандемократичния съюз, измествайки по-дясната кандидатура на Фридрих Мерц. Според Politico той следва модела на проевропейските център-дясно политики в традицията на Конрад Аденауер и Хелмут Кол.

Сред заявките на Лашет е Германия да работи за засилване на европейската интеграция и за по-близки връзки с Франция.

От другата страна е Маркус Зьодер - лидер на Християнсоциалния съюз и премиер на Бавария. Насоките на партията са десни, леко популистки, а най-близкият съюзник на Зьодер е канцлерът на Австрия Себастиан Курц.

Разбира се, в последно време, гледайки към поста в Берлин, Зьодер смекчи реториката и насочи курса към центъра в политическото пространство. Вероятно политикът се насочва към "масовия" избирател, след като сблъсъкът с антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия" донесе най-ниския изборен резултат за партията му на регионалните избори през 2018 г.

Politco припомня няколко твърди позиции на Маркус Зьодер през последните години, които подсказват защо той няма да бъде кандидатът на управляващата днес коалиция за канцлер на Германия. Една от тях е твърдата съпротива да се спасява Гърция през 2012 г. Тогава той беше категоричен, че страната трябва да напусне еврозоната.

През 2015 г. Зьодер поиска квоти на мигрантите, които Ангела Меркел "покани" в Германия с думите: "Не можем да спасим целия свят". Тогава дори и неговите съпартийци се дистанцираха от него, декларирайки, че партията не поставя под съмнение правото да се търси убежище.

Неговата позиция не се промени - година по-късно Зьодер посочи, че политиката по отношение на бежанците "не е легитимна от демократична гледна точка" и посочи, че много германци настояват "вратата да бъде затворена". През 2018 г. лидерът на Християнсоциалния съюз настоя Бавария да отказва убежище на пристигащите в ЕС мигранти.

Тези позиции обаче не спряха антиемигрантската  "Алтернатива за Германия" да спечели 10% от вота в регионалните избори през 2018 г.

През 2013 г. Маркус Зьодер е финансов министър на Бавария и като такъв внесе иск в Конституционния съд срещу системата за финансовите вноски на германските провинции, в която богатата Бавария има голям дял, за разлика например на по-бедните източногермански провинции. За Зьодер това е "наказание за тези, които работят повече".

В условията на пандемията от коронавируса премиерът на Бавария договори индивидуална доставка на руската ваксина "Спутник V" за провинцията - ако и когато Европейската агенция по лекарствата (EMA) одобри препарата за употреба в ЕС.

Досега Германия никога не е имала канцлер от Християнсоциалния съюз, посочва още Politico в своя коментар. Вероятно неговите позиции са популярни в Бавария, но това не е така в останалата част от Западна Германия, където са и повечето избиратели.

Армин Лашет е в пълен контраст с Маркус Зьодер - неговите умерени политики му помагат да спечели традиционните социалдемократи, особено в индустриалния регион Рур. Голямата му разлика с Ангела Меркел е политиката за завръщането на ЕС към основните идеи на създадателите му, както и по отношение на Франция.

"Френският президент прави предложения и ни отнема твърде много време, за да отговорим", коментира Лашет.

Но и двамата кандидати за поста на Меркел трудно биха изтъкнали различията си по отношение на външната политика - и двамата подкрепят усилията за добри икономически отношения с Русия и Китай - за доброто на германската индустрия, въпреки геополитическите различия.